Мартенско чудо

Пролетта идва! Изваждам си рокля

копринена, лека и мека, на точки.

Така ми отива – красива съм!

Ухая на щастие и пчелата дохожда -

жужаща доносница, с брокат

на крачката от моите точки...

Летим си – планети без орбита,

откриваме сладкия мускус на бор

и пием от него – тя с моята рокля,

аз с нейния дух, не познаващ закон!

Диадеми си правим с тюркоаз на трева

и пантофки от охлюви. А овчарят,

коварно прикрит под млада асма,

на нашата лудост се смее широко!

Посред нощ ще ме стресне рог на луна,

ще изблее кошута копринено

и в познатия план на легенда добра

ще пристигне любимият рицар.

Чувам сигнала... тревожно тупти

клаксонът вътре у мене... Иде ли?

Или вятър е минал през ниска трева?

Колко птици кръжаха? Щурец ли,

трен ли тегелира  съмнение?

Под кръга на луната, печално сама,

само аз съм. В прегръдка на бора

пчелата любовно се свря,

а нощта ми оцапа роклята в мораво.