М А Ш И Н А Н А В Р Е М Е Т О

Тежка е на царя короната,

още по-тежък е пътя към смисъла,

глинени биват често краката на трона,

а борбата вътре в човека винаги душата разнищва.

Престижно е царското потекло,

духовното е Божествено,

съдбата на житейското колело

е,всички родени да бъдат тествани.

Тест за това как се вписват в своето време.

Всяко време специфичен има си смисъл,

а смисълът на човешкото племе

е,как индивида се в матрицата вписва.

Съществуват отрязъци за цивилизации цели,

в които се получават отклонения кардинални,

затова много от тях не са оцелели,

потъвайки в ритъм на безперспективна баналност.

На фона на светкавичните информационни технологии

скоростта на творческата мисъл запада,

по дългия път сме изгубили енергийната си история,

а без енергия няма как темпото да не спада...

Вместо нас някой друг мисли,

Изкуственият вече сътворява поезия,

словата Й са смислени,красиви и чисти,

но липсва в тях импулса на гения.

Лошото е,че естествената и изкуствената не се различават.

С отпадането на много творчески,трудови функции

човека сам от себе си се отдалечава,

а обществото ни умнее,но глупаво.

Резултатът мисля,че за всички е очеваден...

Всички чергата дърпат към себе си,

цял месец не можем,да формираме народно събрание,

явно,от тук нататък ще е тъжна нашата песен.

От трийсет години за това вечно говоря,

че енергийната нишка е скъсана

и ще продължавам,до край да оспорвам,

а поезията ми за доста люде ще бъде навъсена.

Сами виждате как вятърните и соларни полета,

заемат териториите на хляба ни-

идилия блажена за Дон Кихот на Сервантес,

но писта трудна за нашето съдбовно надбягване.

Не си мислете,че не съм се опитвал,

Енергията да бъде внедрена на практика,

само,че нестандартното винаги бива подритвано

и много трудно получава признание.

Архивът ми е огромен.

В него има обещание и от царя,

да се срещнем,когато в България дойде,

но явно от Високото обещанията се бързо забравят.

И на Слави и на Бойко се молих

и в президентството бях,преди да ида при Ванга,

от нийде никой нищо не стори,

единствена пророчицата видя и ми повярва.

Та,в момента чакам сбъдването на пророчеството

и докато чакам общувам си с вас,

не се примирявам със статуса на интелектуален заточеник,

а продължавам да алармирам за дванайстият час.

Ако се най-лошото случи,

няма да сме първите я,

много пъти вече се е закучвала

дългата ни обща,човешка съдба.

Машината на времето продължавам,да чакам,

да ме върне назад при стрелките,  

да сменя коловоза,да отворя пътя на влака,

в който заедно с нас да пътуват мечтите.

07.12.2024г.гр.Свищов