Лора (Лора Иванова)
17 52
9.07.2006 г., 10:30 ч.

"Маска" 

  Поезия
841 1 9

Не ме гледай, че се смея,
душата моя мъка я гори,
не гледай очите как играят -
уморени са вече от сълзи.


Никой душата моя не познава,
не знае колко мъка скрита има там,
не знае нощем как дяволски ридае
как се къса бавно и боли, боли...


Маска, знай, е на лицето мое,
скрива тъжното, що в мен гори,
маската ще нося вечно,
а под нея кървави сълзи.

© Лора Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Супер е!!!!!!!
    много много добре си се справила и най вече си изразила себе си!!!!!
    Браво!
  • 6, 6 и пак 6
  • Подарявам ти го!!!
    Това си е твоя идея, аз само подърводелствах върху него
  • благодаря ти за редакцията.Харесва ми
  • Не искам да те критикувам. Просто използваш много еднакви и излишни думи. Силата на едно стихотворение е в това, с малко думи да изразиш много. Опитах се да синтезирам идеята ти и през моя поглед доби следния вид:

    Не ме гледай!
    Смехът ми е мъка.
    В очите играят сълзи.
    Душа непозната
    нощем ридае -
    разкъсавана бавно...
    Боли!
    Лицето ми маска,
    вечност понесла,
    уви...
  • "Никой душата моя не познава,
    не знае колко мъка скрита има там,
    не знае нощем как дяволски ридае..."

    Поздрав за идеята!
    Мисля, че трябва още да поработиш над стиха.

  • Пиши и се усъвършенствай с много писане! Поздрави!
  • Благодаря Ви
  • "Маска, знай, е на лицето мое,
    скрива тъжното, що в мен гори,
    маската ще нося вечно,
    а под нея кървави сълзи."

    Казват-времето лекува,ще изгрее слънце...
Предложения
: ??:??