"Маска"
Не ме гледай, че се смея,
душата моя мъка я гори,
не гледай очите как играят -
уморени са вече от сълзи.
Никой душата моя не познава,
не знае колко мъка скрита има там,
не знае нощем как дяволски ридае
как се къса бавно и боли, боли...
Маска, знай, е на лицето мое,
скрива тъжното, що в мен гори,
маската ще нося вечно,
а под нея кървави сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Иванова Всички права запазени
