9 июл. 2006 г., 10:30

"Маска"

Поэзия

1.2K 1 9

Не ме гледай, че се смея,
душата моя мъка я гори,
не гледай очите как играят -
уморени са вече от сълзи.

Никой душата моя не познава,
не знае колко мъка скрита има там,
не знае нощем как дяволски ридае
как се къса бавно и боли, боли...

Маска, знай, е на лицето мое,
скрива тъжното, що в мен гори,
маската ще нося вечно,
а под нея кървави сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

hise-pise (Хисето Писето)

Супер е!!!!!!!
много много добре си се справила и най вече си изразила себе си!!!!!
Браво!

2006-12-07T14:20:35+02:00
Ronie (Рони)

6, 6 и пак 6

2006-07-10T08:58:07+03:00
Com_ocio (Хухавел Кайлъшки)

Подарявам ти го!!!
Това си е твоя идея, аз само подърводелствах върху него

2006-07-09T15:27:28+03:00
Лора (Лора Иванова)

благодаря ти за редакцията.Харесва ми

2006-07-09T15:10:27+03:00
Com_ocio (Хухавел Кайлъшки)

Не искам да те критикувам. Просто използваш много еднакви и излишни думи. Силата на едно стихотворение е в това, с малко думи да изразиш много. Опитах се да синтезирам идеята ти и през моя поглед доби следния вид:

Не ме гледай!
Смехът ми е мъка.
В очите играят сълзи.
Душа непозната
нощем ридае -
разкъсавана бавно...
Боли!
Лицето ми маска,
вечност понесла,
уви...

2006-07-09T14:04:54+03:00