20.01.2019 г., 19:46

Маска

749 10 29

Дъждът вали.

Нощта е тъжна.

По миглите и

капки от сълзи

да бих могъл

с ръце 

да я прегърна

ще и прошепна:

"Не си самотна  ти".

Безпаметен,

стъпките ме водят

по заличените

от времето следи

където сенките

от миналото бродят

вглеждам се

това сме Аз и Ти.

Водата,

Маската размива

и стича се по мен

сякаш че кърви

цял живот

се правеше щастлива

сега се вижда

колко ме боли.

 

Януари,2019

варна,Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Елка.Впечатли ме !
  • Цял живот под маската скриваме истинските си чувства! Много тъжно! Пак трябва да кажа - прекрасен стих!
  • Иржи,идеята ми беше че всички ние за да се предпазим от или харесаме на някого си слагаме маска която до такава степен ни обезличава и ни прави непознаваема и за самите нас.Благодаря ти за обстойния коментар.Винаги го очаквам с интерес!
  • Руми,и аз се зарадвах да те видя на моята страница.С удоволствие чета твоите стихове които винаги ме връщат с носталгия към най хубавите мигове от моя душевен свят.
  • Маската е символ на прикритие и трябва да ни служи на карнавал,за да сме анонимни до полунощ,когато задължително се сваля.В театъра също,защото един актьор играе много различни роли и от нея зависи колко е добър като такъв...Но в живота...изразява неуважение към партньора,когото искаш да задържиш като симулираш чувства,привързаност,вярност и т.н,които не съществуват.Според мен, в себе си ти си наясно,че си фалшив,старанието е само за партньора! Затова,когато той разбере е нещастен и изпитва голяма болка.А ти,Гавраиле,описваш състоянието на твоя лирически,когато вече е разбрал....

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...