20.01.2019 г., 19:46 ч.
Маска
Дъждът вали.
Нощта е тъжна.
По миглите и
капки от сълзи
да бих могъл
с ръце
да я прегърна
ще и прошепна:
"Не си самотна ти".
Безпаметен,
стъпките ме водят
по заличените
от времето следи
където сенките
от миналото бродят
вглеждам се
това сме Аз и Ти.
Водата,
Маската размива
и стича се по мен
сякаш че кърви
цял живот
се правеше щастлива
сега се вижда
колко ме боли.
Януари,2019
варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти Елка.Впечатли ме !
-
Цял живот под маската скриваме истинските си чувства! Много тъжно! Пак трябва да кажа - прекрасен стих!
-
Иржи,идеята ми беше че всички ние за да се предпазим от или харесаме на някого си слагаме маска която до такава степен ни обезличава и ни прави непознаваема и за самите нас.Благодаря ти за обстойния коментар.Винаги го очаквам с интерес!
-
Руми,и аз се зарадвах да те видя на моята страница.С удоволствие чета твоите стихове които винаги ме връщат с носталгия към най хубавите мигове от моя душевен свят.
-
Маската е символ на прикритие и трябва да ни служи на карнавал,за да сме анонимни до полунощ,когато задължително се сваля.В театъра също,защото един актьор играе много различни роли и от нея зависи колко е добър като такъв...Но в живота...изразява неуважение към партньора,когото искаш да задържиш като симулираш чувства,привързаност,вярност и т.н,които не съществуват.Според мен, в себе си ти си наясно,че си фалшив,старанието е само за партньора! Затова,когато той разбере е нещастен и изпитва голяма болка.А ти,Гавраиле,описваш състоянието на твоя лирически,когато вече е разбрал....
-
Напоследък ми е все по-трудно да те коментирам, Гавраиле, толкова реалистични са стиховете ти, че чак пронизват! Радвам се, че прочетох!
-
Сърдечна благодарност и поздрав и на теб Ана.
-
Много ми хареса, Гавраил! Сърдечни поздрави!
-
Милко,съдбата винаги сваля маската накрая.Буметангът винаги се завръща.Слагаме я уж за защита но губим себе си.
-
Юлия,идва времето когато маските падат и си задаваме въпроса дали се познаваме.Благодаря
-
Човек може да заблуждава само себе си, но и това е до време. Харесах!
-
Благодаря Георги,винаги съм бил привърженик на кратките форми.Чета и теб с интерес.
-
Кратки стихове, силни образи...
-
Красимира,с удоволствие те посрещам на моята страница.Благодаря ти за оценката и коментара.
-
Прекрасно поетично осъзнаване! Хареса ми, поздрави и от мен!
-
Силвия благодаря че се отби при мен.Очаквах твоето присъствие.
-
С малко думи въздействаш, Гавраил! Поздравления!
-
Дочка,за съжаление когато осъзнаем е вече твърде късно.
-
Великолепен стих, Гавраил! Последните думи казват истината.
-
Стойчо,слагаме маски за да се защитим а всъщност губим себе си.
Благодаря че ме посети! -
Болезнена необходимост...
Останали без маски и без грим:
на сцената сме равни до един!
Поздравления, Гавраил! -
Благодаря за изумрудения лъч върху моят стих.Хубава седмица ти желая!
-
Силна творба!Поздравления, Гавраил!
-
Светла,свалих я но не можах да позная лицето си.
-
Да свалим маските...
-
Рени,маската която ние си слагаме за да заблудим другите е всъщност завесата зад която се крием от самите нас.Перфектно си разбрала философията на моят стих.Намерила си най-удачната форма за да го изразиш.Истинско естетическо удоволетворение.Желая ти спокойна нощ!
-
Не е за вярване нали -
как успешно щастието имитираме -
а не го познаваме дори
пък чертите му връз себе си гримираме…
когато си отиде някой...нещо -
от стъпки, дишали до нас горещо
тогава маската (ненужна вече)
обръща се с лице към нас -
пита "това ли крих от теб човече?!"
и тъй - анфас в анфас -
щастие в нещастие се вглежда,
а дъждът вали - гримът им се разрежда
Маската от сълзите му натежа –
и ролята си тя тогаз разбра -
Човек от себе си се крие, не и от света.
Болезнени стихове, Гавраиле - поздрав! -
Еси,благодаря за оценката и поздравлението.Хубава вечер!
-
Докосваш, Гавраиле... Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
