Маска
Дъждът вали.
Нощта е тъжна.
По миглите и
капки от сълзи
да бих могъл
с ръце
да я прегърна
ще и прошепна:
"Не си самотна ти".
Безпаметен,
стъпките ме водят
по заличените
от времето следи
където сенките
от миналото бродят
вглеждам се
това сме Аз и Ти.
Водата,
Маската размива
и стича се по мен
сякаш че кърви
цял живот
се правеше щастлива
сега се вижда
колко ме боли.
Януари,2019
варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени