Маскарад
Животът, казват, бил театър,
раздал на всички свойте роли,
едни в нископлатен спектакъл,
а други в празненства, гастроли.
Одрипани от старо време,
мечтателите слагат маска,
напук на сиромашкото си бреме,
да се повозят на каляска.
За мъничко да бъдат Пепеляшка,
дочакали целувката на принца,
да минат гратис, без опашка,
със пълни шепи, не с опинци.
Изчезне ли магията след полунощ,
покриват се зад някой ъгъл,
но пак съзират царския разкош,
в изкуството,че сладко си излъгал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
