8 dic 2007, 23:23

Маскарад

  Poesía
716 0 4

Животът, казват, бил театър,

раздал на всички свойте роли,

едни в нископлатен спектакъл,

а други в празненства, гастроли.

 

Одрипани от старо време,

мечтателите слагат маска,

напук на сиромашкото си бреме,

да се повозят на каляска.

 

За мъничко да бъдат Пепеляшка,

дочакали целувката на принца,

да минат гратис, без опашка,

със пълни шепи, не с опинци.

 

Изчезне ли магията след полунощ,

покриват се зад някой ъгъл,

но пак съзират царския разкош,

в изкуството,че сладко си излъгал.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...