glezla (Станислава)
20 61
31.10.2011 г., 10:30 ч.

Маската 

  Поезия
827 0 11

Слагам маската с красивата усмивка,

главата вдигам гордо нависоко...

Но стоновете на поредната въздишка

отвътре ме разкъсват и боли жестоко!

Забраних си през деня да плача.

Защо да виждат, че не съм щастлива?!

Сълзите капят само тихо в здрача...

А уж животът беше приказка красива.

И поезията ми в проза се превърна...

Като сърна избяга веселият смях,

и уж я гоня, за да си я върна...

но в гърдите чувствам само страх.

Защо ли нещо все не ми достига?!

И търся го и аз не знам къде.

Късметът подло само ми намига,

а после го отнасят ветрове...

Пак рискувам и всичко ще заложа...

Малко вяра имам в запас.

Но маската ми стана втора кожа,

дано под нея да остане живо 

                истинското АЗ!!!

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??