Слагам маската с красивата усмивка,
главата вдигам гордо нависоко...
Но стоновете на поредната въздишка
отвътре ме разкъсват и боли жестоко!
Забраних си през деня да плача.
Защо да виждат, че не съм щастлива?!
Сълзите капят само тихо в здрача...
А уж животът беше приказка красива.
И поезията ми в проза се превърна...
Като сърна избяга веселият смях,
и уж я гоня, за да си я върна...
но в гърдите чувствам само страх. ...