Маската
Слагам маската с красивата усмивка,
главата вдигам гордо нависоко...
Но стоновете на поредната въздишка
отвътре ме разкъсват и боли жестоко!
Забраних си през деня да плача.
Защо да виждат, че не съм щастлива?!
Сълзите капят само тихо в здрача...
А уж животът беше приказка красива.
И поезията ми в проза се превърна...
Като сърна избяга веселият смях,
и уж я гоня, за да си я върна...
но в гърдите чувствам само страх.
Защо ли нещо все не ми достига?!
И търся го и аз не знам къде.
Късметът подло само ми намига,
а после го отнасят ветрове...
Пак рискувам и всичко ще заложа...
Малко вяра имам в запас.
Но маската ми стана втора кожа,
дано под нея да остане живо
истинското АЗ!!!
© Станислава All rights reserved.
