6.04.2010 г., 16:35 ч.

Мастилено море 

  Поезия
784 0 13

Със мъртвешки ръце жадно лази брегът ти,

колко цвят ще даде този сноп коренища?

Пещерите задръсти, пещерите ми слънчеви

и разби там, където приспивах годините.

 

С изкълвани очи ще се блъсна в колоните,

твоя вечен адрес ще завлача надолу,

шепа букви от дъното ще захвърля в отломките,

шепа черни пендари – да платят за отровата.

 

После, синя от зимата, ще изям върховете ти,

ще разливам от виното и дано да се вкисне

този пристан проклет, този… взели го мътните,

ще удавя във шепа мастилени изгреви.

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и на останалите.
  • Доста си гневна Ася,но от
    силните чувства се раждат силни стихове.
    Хареса ми като цяло.Но има какво още да се желае.
  • Чудесен,мастилен стих!Поздрав!
  • Благодаря ви. Радвате ме
    Арнаудова, спомням си един коментар под друг мой стих, беше за думата "яж", не помня кой го написа, защото си го изтри, но забележката беше същата - не е поетично. Карай... аз май харесвам тази дума, сигурно се дължи на клокочещия гняв
  • Хубав стих.
  • Много гняв клокочи в творбата ти...
    Щом си успяла да го облечеш в слова, значи ти се е получило.
    И то много!
    Комплименти!!!
  • поздрав само ще изям върховете им не ми е поетично но ти си знаеи
  • Mного якоо!
  • Много ми хареса!
  • Браво, мила!
  • Поезия ми се чете, поезия да напълни очите ми... Благодаря ти за нея!
    Аплодисменти!
  • Силно, наистина! Образно също! Поздрав, Ася!
  • Харесах! Поздрав!
Предложения
: ??:??