Мастилото е с цвят като греха
Нощта се взира в моето лице,
в очите ми потъва като в бездни -
достигне ли до болката в сърцето,
от спомена за изгрев ще изчезна...
Избликнала във думи отведнъж,
изписани с браздички по стъклата,
под струните на есенния дъжд
до вливане ми ожадня душата.
Мастилото е с цвят като греха
и листът много трудно го преглъща.
Прекрачи ли през пулса ми страха,
в сълзите си ще трябва да се връщам...
За всяка болка с обич заплатих,
дори от милостта не взех назаем!
Каквото бях, раздадох го във стих.
Ще тръгна бавно, без да съжалявам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
