Мастилото е с цвят като греха
Нощта се взира в моето лице,
в очите ми потъва като в бездни -
достигне ли до болката в сърцето,
от спомена за изгрев ще изчезна...
Избликнала във думи отведнъж,
изписани с браздички по стъклата,
под струните на есенния дъжд
до вливане ми ожадня душата.
Мастилото е с цвят като греха
и листът много трудно го преглъща.
Прекрачи ли през пулса ми страха,
в сълзите си ще трябва да се връщам...
За всяка болка с обич заплатих,
дори от милостта не взех назаем!
Каквото бях, раздадох го във стих.
Ще тръгна бавно, без да съжалявам...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
