Всеки човек си има мечта,
моята е да не остана сама.
Навън вали, страх ме е... разбери,
самотата ме убива,
как да съм щастлива?
Ти бе всичко за мен,
моята нощ, моят ден,
за тебе аз живея,
а без теб дори не мога да се смея.
Сълзите падат от моите очи,
искам да се върнеш -
"Моля те, върни се, спри!"
Искам пак да съм щастлива,
да се чувствам жива.
Сърцето ми е обгърнато от самота,
нямам сили за живота.
Той е една борба,
а как да се боря сама?
Лежа в леглото пак
и търся от Бога малък знак,
че не съм сама,
че ще преживея нощта.
© Магдалена Михайлова Всички права запазени