3.01.2012 г., 20:10

Мечта

1.1K 0 0

Това, че бе далеч, не ми попречи
да те обичам, както онзи път, когато те видях,
да протягаш длан към свободата, да я сграбчиш,
свободата, за която тъй много завидях.
Ти имаше мечти, които следваше безспирно
и тайно опитвах се да взема късче от твоята страст.
Не можех да следвам сърцето си, бях твърде страхлива.
Сама аз бях роб на ума си и то бе под негова власт.
И гледах как твоите цели стават реалност
и жадно мечтаех един ден като тях,
от "просто момиче" в "твое момиче"
да ме превърне любовта, която за тебе таях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Кехайова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...