3.01.2012 г., 20:10 ч.

Мечта 

  Поезия » Любовна
864 0 0

Това, че бе далеч, не ми попречи
да те обичам, както онзи път, когато те видях,
да протягаш длан към свободата, да я сграбчиш,
свободата, за която тъй много завидях.
Ти имаше мечти, които следваше безспирно
и тайно опитвах се да взема късче от твоята страст.
Не можех да следвам сърцето си, бях твърде страхлива.
Сама аз бях роб на ума си и то бе под негова власт.
И гледах как твоите цели стават реалност
и жадно мечтаех един ден като тях,
от "просто момиче" в "твое момиче"
да ме превърне любовта, която за тебе таях.

© Теодора Кехайова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??