15.01.2013 г., 13:53 ч.

Мечта 

  Поезия » Любовна
673 0 0

Oбичам те, ти си моята крепост,

безценната ти усмивка прогони пепелта от моите кости.

Играя смело с пленяващите ти очи,

чардак и чадър не ги спира, докосват ме като слънчеви лъчи.

Атома бих разцепил, за да зазвъни в ушите ми меденият ти глас,

мечтая от теб да не се отказвам, нито в студ, нито в мраз.

 

Твоите буйни коси наблизо ли са, сърцето започва силно да тупти.

Епимено или нещо ми продумай ти, кръвта ми почва да кипи.

 

В Беда ли си, ще те спася.

Огън ли те обгръща - ще го потуша.

Жадуваш ли за капчица радост - ще ти дам море от любов.

Искаш ли да се скриеш - ще доведа нощта, ще изкопая ров.

Дъхът ти на ягода успокоява и най-гладния комар.

Амеби, птички, насекоми - в хармония живеят те,

риби танцуват с теб, любовта ти за всекиго е дар.

А ако чуеш тези две думи, ще съм най-щастлив - обичам те!

 

© Георги Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??