15 янв. 2013 г., 13:53

Мечта

1.1K 0 0

Oбичам те, ти си моята крепост,

безценната ти усмивка прогони пепелта от моите кости.

Играя смело с пленяващите ти очи,

чардак и чадър не ги спира, докосват ме като слънчеви лъчи.

Атома бих разцепил, за да зазвъни в ушите ми меденият ти глас,

мечтая от теб да не се отказвам, нито в студ, нито в мраз.

 

Твоите буйни коси наблизо ли са, сърцето започва силно да тупти.

Епимено или нещо ми продумай ти, кръвта ми почва да кипи.

 

В Беда ли си, ще те спася.

Огън ли те обгръща - ще го потуша.

Жадуваш ли за капчица радост - ще ти дам море от любов.

Искаш ли да се скриеш - ще доведа нощта, ще изкопая ров.

Дъхът ти на ягода успокоява и най-гладния комар.

Амеби, птички, насекоми - в хармония живеят те,

риби танцуват с теб, любовта ти за всекиго е дар.

А ако чуеш тези две думи, ще съм най-щастлив - обичам те!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...