Нощта забравила е за покоя

и всичко вън ехти.

По мен усещам само кожата твоя

и това, че вътре в мен си ти.

Едни очи все ме изгарят -

това са твоите очи...

Телата ни пак прегарят

давай, мили, пак ме измъчи!

После погали косите,

целуни ме, мили!

Виж пламъчетата в очите

и чувствата, които са се крили.

Аз искам да усетя твойте длани

точно там, по мен сега,

но дали това ще стане

или ще бъде завинаги мечта?!

Искам всичко в този стих да чувствам.

Точно с теб, да с теб

и всяка част от теб да вкусвам...

По-сладък да си ми от мед.