Нейните коси.

Ах...Нейните коси.

Като безкрайното житно поле,

на което израстнах когато още можех...

               Да мечтая.

Нейните очи.

Ах...Нейните очи.

Като безкрайното нощно небе,

пълно със звезди и мечти...

           Моите мечти.

Нейният глас.

Ах...Нейният глас.

Като песен на птиците,

който сякаш ми говорят...

"Новото начало дойде...новият живот дойде.

Мечтай сега, дете...

защото

           Тя дойде."

Нейният смях.

Ах...Нейният смях.

Като милиони звънчета на входната врата,

които ми напомняха, всеки ден, че съм вече у дома...

Сега, живот...

                    намерих дом.

А нейното сърце.

А нейното сърце...

Като безкрайни планински поля,

по които тичам без да спирам

всяка нощ...

Сякаш

           като насън.

А нейната любов...

Нейната любов не мога да опиша.

Защото не можеш да опишеш това,

що не можеш да докоснеш.

Но знам, като малко дете вярвам,

че нейната любов...

Е всяка моя,

              всяка една,

                        единствена,

                                           мечта.