14.03.2009 г., 14:02

Мечта ли е търсената любов

1.2K 0 3

 

 


Мечтата ми беше една -
да имам човек до мен,
с когото да живея и в беда
и да се чувствам все по-добре на утрешния ден.

Искам да намеря човек,
приятел, любим,
който винаги да е нащрек.
И да бъде за другите неустоим.

Желая сродна душа,
с която в едно да живея.
Но сега само тъжа,
защото ден след ден греша.

Не намерих досега
това, което искам, сънувам, желая.
Имаше някаква искра
но се оказа грешка и тя.

Лутам се още от камък на камък,
взирам се в тъмното.
Търся те, но всеки опит е още по-жалък,
показва ми другата страна, грозното.

Засега това си остава
желание, порив, игра.
И животът бавно си минава,
а това си остава моята мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Дойчинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила, след много лутания и още повече грешки, ще откриеш желания човек. И повярвай ми... Тогава ще усетиш истинското щастие и ще видиш как света става различен . Просто всеки трябва да извърви дългия път към това щастие. Пожелавам ти успех
  • мерси. Дано грешките си заслужават
  • За да откриеш правилния, първо трябва да сгреших! Успех в грешките!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...