Мечтата ми беше една -
да имам човек до мен,
с когото да живея и в беда
и да се чувствам все по-добре на утрешния ден.
Искам да намеря човек,
приятел, любим,
който винаги да е нащрек.
И да бъде за другите неустоим.
Желая сродна душа,
с която в едно да живея.
Но сега само тъжа,
защото ден след ден греша.
Не намерих досега
това, което искам, сънувам, желая.
Имаше някаква искра
но се оказа грешка и тя.
Лутам се още от камък на камък,
взирам се в тъмното.
Търся те, но всеки опит е още по-жалък,
показва ми другата страна, грозното.
Засега това си остава
желание, порив, игра.
И животът бавно си минава,
а това си остава моята мечта.
© Гергана Дойчинова All rights reserved.