2.05.2011 г., 21:41 ч.

Мечта недостижима 

  Поезия » Любовна
671 0 0


В сърцето ми се е отворила рана

Сякаш със усмивка ти я лекуваш

Но за мен няма болка по-голяма

От това за друга да жадуваш

 

Гледам те и се чудя колко дълго ще оцелея

Сърцето ми в кладата на любовта гори

Знам че някой ден ще те преодолея

Но защо трябва толкова сега да ме боли

 

Подминаваш ме сякаш не бях аз тази

Чието сърце открадна и не ми го върна

Ти душата ми безмилостно прегази

Когато на любовта ми не отвърна

 

Защо продължавам да те обичам

Щом ти като призрак ме подминаваш

Защо в сънищата си продължавам на теб да се вричам

Защо толкова те обичам а ти не го осъзнаваш

 

Знам че любовта между нас е невъзможна

Та ти дори на знаеш какво към теб изпитвам

Да те забравя имам нужда неотложна

Но не мога колкото и да се опитвам

 

Младо момче със сърце разбито

Това беше ти в дните назад

Но сега си като времето ветровито

Като буен но красив водопад

 

Дали от паметта си някога ще те изтрия

Дали такава възможност някога за мен ще има

Засега ще продължавам любовта и болката да крия

Щом за мен си мечта недостижима...

© Ивелина Лазарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??