2.05.2011 г., 21:41

Мечта недостижима

772 0 0


В сърцето ми се е отворила рана

Сякаш със усмивка ти я лекуваш

Но за мен няма болка по-голяма

От това за друга да жадуваш

 

Гледам те и се чудя колко дълго ще оцелея

Сърцето ми в кладата на любовта гори

Знам че някой ден ще те преодолея

Но защо трябва толкова сега да ме боли

 

Подминаваш ме сякаш не бях аз тази

Чието сърце открадна и не ми го върна

Ти душата ми безмилостно прегази

Когато на любовта ми не отвърна

 

Защо продължавам да те обичам

Щом ти като призрак ме подминаваш

Защо в сънищата си продължавам на теб да се вричам

Защо толкова те обичам а ти не го осъзнаваш

 

Знам че любовта между нас е невъзможна

Та ти дори на знаеш какво към теб изпитвам

Да те забравя имам нужда неотложна

Но не мога колкото и да се опитвам

 

Младо момче със сърце разбито

Това беше ти в дните назад

Но сега си като времето ветровито

Като буен но красив водопад

 

Дали от паметта си някога ще те изтрия

Дали такава възможност някога за мен ще има

Засега ще продължавам любовта и болката да крия

Щом за мен си мечта недостижима...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...