30.05.2007 г., 10:43

Мечтай

771 0 4
Мечтаеш ли, поете бледен?
Мечтай, мечтай -така ти подобава!
За поетичната душа е редно
на чудни светове да се отдава.

Надеждата, в ръцете ти навита,
по малко всеки ден се размотава,
провлачва се нанейде и се скита...
Дори следа след нея не остава.

Но твойте Дулсинеи, Росинанти
те правят тъй надеждо-независим.
Поскърцва във ръждясалите панти
на дните ти поредният им смисъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...