May 30, 2007, 10:43 AM

Мечтай

  Poetry
773 0 4
Мечтаеш ли, поете бледен?
Мечтай, мечтай -така ти подобава!
За поетичната душа е редно
на чудни светове да се отдава.

Надеждата, в ръцете ти навита,
по малко всеки ден се размотава,
провлачва се нанейде и се скита...
Дори следа след нея не остава.

Но твойте Дулсинеи, Росинанти
те правят тъй надеждо-независим.
Поскърцва във ръждясалите панти
на дните ти поредният им смисъл.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...