4.04.2007 г., 9:30

мечтание

758 0 8
                   Да можем с тебе да се видим
и този ден да съществува,
със тайни билки
 за магии -
от вечността
ще го изтръгна.

В среднощни звездни
отражения,
сребро ще гребна 
от луната,
дъга от свила -
в тънка линия
по хоризонта ще ти пратя...

Да можем с тебе да се видим
в дъха обагрен,
с шепот огнен -
от южен сън
запалил вятър,
влетял
в сърцето на покоя...

С тела на голи нестинари,
в снега
ще разцъфтиме рози
във дищащ танц -
до
миг на щастие,
в смеха
на ябълкова пролет.

Да можем с тебе да се видим
в поле от кътчета и тайни,
в крило на пламък
ще преминем
и ще се скрием във безкрая ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много образно! Видях всичко описано пред мен! Като забавен кадър! Благодаря ти за този филм!
    С удоволствие бих си представял и другите твои мечти за щастие в живота!
  • Въздействащ стих!
    Поздрави!
  • Много хубав стих, Дакота!!! Поздрави!!!
  • "Да можем с тебе да се видим
    в поле от кътчета и тайни,
    в крило на пламък
    ще преминем
    и ще се скрием във безкрая "
    Прекрасно е!
    Браво!
  • Копнеж,желание,сила,нежност-какво още си втъкала в този стих,не зная,но ми въздейства !Желая ти слбъдване Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...