Мечтание
Не ме докосвай!
Бездиханна съм във самота.
Поръбват капките студени
чувствата.
Кристали бавно пъплят към върха
на моята любов смразена,
пареща в снега.
Не ме целувай!
Боли ме колко съм сама.
Как слънчево те моля за пощада.
Нима това ти искаш?!
Да умра?!
Без падаща звезда през небосклона да премине...
Не ме гали!
Убиваш бавно...
Тялото ми свиква с това
и стене жарко, и самотно,
и търси ти ръцете в черната тъма.
Защо ме гледаш?
Виждаш ли безкрайната тъга
и стоновете на душата ми
Робиня?
Написали ги като връх на свойта суета.
Да, аз обичам,
но вехна в самота.
Не ме оставяй!
Знам, че ще боли,
но по-страшно е, когато теб те няма.
Не искам да рисувам пак насън
твоите очи.
Не искам думите ти да изпявам в безсъзнание.
Защо не разбереш, че си единствен?
Неразказан, неописан, несравнен...
А твоят образ ще ме изтезава,
докато съм жива,
ден след ден...
Разтвори ръцете си в прегръдка,
приеми ме
като морски бриз.
Затвори очи и ме извикай.
С уханието на бегония ще прилаская,
защото ти си, зная,
онзи черен принц,
за който в нощите на самота мечтая...
А името ти е...
Любов.
Бездиханна съм във самота.
Поръбват капките студени
чувствата.
Кристали бавно пъплят към върха
на моята любов смразена,
пареща в снега.
Не ме целувай!
Боли ме колко съм сама.
Как слънчево те моля за пощада.
Нима това ти искаш?!
Да умра?!
Без падаща звезда през небосклона да премине...
Не ме гали!
Убиваш бавно...
Тялото ми свиква с това
и стене жарко, и самотно,
и търси ти ръцете в черната тъма.
Защо ме гледаш?
Виждаш ли безкрайната тъга
и стоновете на душата ми
Робиня?
Написали ги като връх на свойта суета.
Да, аз обичам,
но вехна в самота.
Не ме оставяй!
Знам, че ще боли,
но по-страшно е, когато теб те няма.
Не искам да рисувам пак насън
твоите очи.
Не искам думите ти да изпявам в безсъзнание.
Защо не разбереш, че си единствен?
Неразказан, неописан, несравнен...
А твоят образ ще ме изтезава,
докато съм жива,
ден след ден...
Разтвори ръцете си в прегръдка,
приеми ме
като морски бриз.
Затвори очи и ме извикай.
С уханието на бегония ще прилаская,
защото ти си, зная,
онзи черен принц,
за който в нощите на самота мечтая...
А името ти е...
Любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
