Мечтание
Мечтание
С тебе пак се разминах...
Всъщност – беше ли ти,
или пак припознал съм се в мрака?
Все се взирам в нощта
и те търся с очи,
че сърцето за тебе заплака.
Ти съдбата ми знаеш –
туптя и горя,
щом съм сам – твойте снимки целувам
и те чакам да дойдеш,
да дойдеш при мен –
всяка стъпчица ясно дочувам,
но – не идваш. Защо ли? –
не питам сега,
май не бива това да узная...
Ако само поискаш
минутка със мен –
по очите ти аз ще позная...
Пригласил съм вечеря –
потрудих се днес,
любопитно, но – някак си, стана.
Сложих ваза с цветя,
а запалих и свещ –
романтично да бъде – за двама.
Имаш място – до мене,
седни, помълчи,
погледни ме с очите си ясни!
Те за мен са небе,
те са ярки звезди –
от мечтите ми по са прекрасни!
Остани само малко,
само някакъв миг,
после бавно тръгни с тишината...
Тъй добра и красива –
мечтание в стих,
който аз ще ти дам във отплата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
