26.10.2019 г., 10:00 ч.
Мечтата на една играчка
Очите ми са стъклени мъниста,
сърцето ми е късче тенекия,
душата ми е лампичка лъчиста,
играчка съм на улична сергия.
Очаквам някой да ме купи,
а после да ме подари
на дете, което ще ме счупи
и за мен ще рони то сълзи...
Съдбата ми така е начертана
с обречен край на прашния таван,
или в контейнера на части разпиляна
сред другите боклуци там.
Но стига ми и този миг на нежност
в минутите, преди да дойде края!
Готова съм да чакам даже вечност,
готова съм, и чакам.... и мечтая...
22.10.2014
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря и тук, Лора.
-
Радвам се, че попаднах тук. Много силна образност откривам. Свобода и лекота в боравенето с думите и смисъл. Благодаря!
-
Благодаря ти, Цвети.
-
Вълнуващ стих! Хареса ми сливането на обреченост, тъга, очакване и мечтаене, усетени чрез “ изповедта на една играчка”! Поздравявам те!
-
Ангелче, хубав поглед и виждане.
Ина, наистина няма ирония, доколкото за рисуването по стените, живот и здраве, ще пусна нещо и по тази тема 😊
Радвам се на присъствието и оценката ти, адаш.
Благодаря сърдечно, приятели! -
Силно.
-
И аз се изненадах малко, че играчката очаква да бъде купена, подарена и счупена... това създаде един друг образ на "играчката", но понеже е за деца, реших, че няма ирония - Мечтата на играчката е децата да мечтаят за нея и й стига "този миг на нежност"!... Георги, подсети ме за играчките в моето детство - аз постоянно си мечтаех за боички и ако може някъде да рисувам и да оцветявам, мечтаех си да е по стените...
-
Леле, Ничка, красота!
Благодаря за този невероятен коментар! -
Знаеш ли Гош, че и играчките имат чувства и оживяват, когато децата спят!
Грижат се за тях, пазят ги от чародейката с абаносови очи Тъмна Звезда!
И играчките имат сърца, боли ги когато някои ги счупи, разкъса, изхвърли!
Винаги като дете си представях, че в нощта оживяват, говорят си, играят си!
Заедно с цветята, където се крият феи и знаят, кое дете е послушно и кое не!
Затова винаги си изяждах попарата и никога не чупех играчките си!
Все още си ги пазя!
Напомнят ми за детството, за онзи вятър с портокалови очи и дървото с вълшебни
листа и гномчетата, които са зеленобради и живеят в мъховете и папурите!
А елфите в чашките на цветята, където пчелите са техните птици, а слънцето
медена пита с нектар, които го дават слънчевите трептеи-това са същества с
кехлибарени очи и златни дрешки, вплели пурпурни залези и алени изгреви!
Браво Гош! -
Кети, разкодирала си стихчето напълно!
Мариана, много оригинална гледна точка, не бях го поглеждал откъм тази позиция!
Стойчо, и твоят коментар обогати това ми стихче!
Приятели, удоволствие ми бе да прочета вашите дълбоки коментари! Благодаря от сърце! -
Не сме ли играч(ки) на съдбата?
Навярно едно разпадане ни предстои!
Поздравления, Георги,за вложената ирония! -
Всяка играчка мечтае за малко нежност преди да бъде счупена или захвърлена. Замисли ме. Когато ги подаряваме на някое дете би трябвало да обясним. Поздравления!
-
Но и солта не е полезна, ако се прекалява с нея. Води до проблеми със зрението и прочие.
Благодаря ти отново, но сега има и бонус, усмивка 😊 -
Захарта е много вредна, Мислителю, затова и не пиша захаросани коментари.
-
Блу, доста грубо изказване, но пък е хубаво и критика да има, освен само аплодисменти. И, да, точно за деца е.
Благодаря ти за включването. -
За деца?! Повече ми прилича на откровение на осъзнала се жрица на любовта.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
