Мечтата на една играчка
Очите ми са стъклени мъниста,
сърцето ми е късче тенекия,
душата ми е лампичка лъчиста,
играчка съм на улична сергия.
Очаквам някой да ме купи,
а после да ме подари
на дете, което ще ме счупи
и за мен ще рони то сълзи...
Съдбата ми така е начертана
с обречен край на прашния таван,
или в контейнера на части разпиляна
сред другите боклуци там.
Но стига ми и този миг на нежност
в минутите, преди да дойде края!
Готова съм да чакам даже вечност,
готова съм, и чакам.... и мечтая...
22.10.2014
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
