mislitel (Георги Каменов)
78 1.4K

Oct 26, 2019, 10:00 AM

Мечтата на една играчка

Poetry » For children

1.6K 5 16

Очите ми са стъклени мъниста,

сърцето ми е късче тенекия,

душата ми е лампичка лъчиста,

играчка съм на улична сергия.

Очаквам някой да ме купи,

а после да ме подари

на дете, което ще ме счупи

и за мен ще рони то сълзи...

Съдбата ми така е начертана

с обречен край на прашния таван,

или в контейнера на части разпиляна

сред другите боклуци там.

Но стига ми и този миг на нежност

в минутите, преди да дойде края!

Готова съм да чакам даже вечност,

готова съм, и чакам.... и мечтая...

22.10.2014

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mislitel (Георги Каменов)

Благодаря и тук, Лора.

2019-10-29T14:27:27+02:00
Elda (Лора)

Радвам се, че попаднах тук. Много силна образност откривам. Свобода и лекота в боравенето с думите и смисъл. Благодаря!

2019-10-29T12:42:32+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Благодаря ти, Цвети.

2019-10-28T20:23:18+02:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Вълнуващ стих! Хареса ми сливането на обреченост, тъга, очакване и мечтаене, усетени чрез “ изповедта на една играчка”! Поздравявам те!

2019-10-28T19:59:44+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Ангелче, хубав поглед и виждане.
Ина, наистина няма ирония, доколкото за рисуването по стените, живот и здраве, ще пусна нещо и по тази тема 😊
Радвам се на присъствието и оценката ти, адаш.
Благодаря сърдечно, приятели!

2019-10-27T09:52:15+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0