Mечтател...
Посрещаш изгрева с очи,
очи, събрали в себе си тъгата,
тъгата от несбъднати мечти,
загинали в море от самотата...
Не вдигаш поглед, търсейки слова,
издигаш себе си в простора,
но пак умираш, дебнейки това,
което бягаше неистово от кръгозора...
Мечтател... такъв си ти,
животът ти е куп копнежи...
Във всяка мечта ти нежно цъфтиш,
заспиваш в легло от надежди...
Такъв си ти... наивен,
животът във очите не погледна,
като малко дете тъй безгрижен, невинен,
не се взря в смъртта неугледна...
Такъв си ти... мечтател
и винаги такъв ще си,
с очи на ангел, на красота притежател...
с най меките и най-желаните от мен коси...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
6!
