May 17, 2007, 12:36 PM

Mечтател...

  Poetry
684 0 3
 

Посрещаш изгрева с очи,

очи, събрали в себе си тъгата,

тъгата от несбъднати мечти,

загинали в море от самотата...


Не вдигаш поглед, търсейки слова,

издигаш себе си в простора,

но пак умираш, дебнейки това,

което бягаше неистово от кръгозора...


Мечтател... такъв си ти,

животът ти е куп копнежи...

Във всяка мечта ти нежно цъфтиш,

заспиваш в легло от надежди...


Такъв си ти... наивен,

животът във очите не погледна,

като малко дете тъй безгрижен, невинен,

не се взря в смъртта неугледна...


Такъв си ти... мечтател

и винаги такъв ще си,

с очи на ангел, на красота притежател...

с най меките и най-желаните от мен коси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...