May 17, 2007, 12:36 PM

Mечтател... 

  Poetry
544 0 3
 

Посрещаш изгрева с очи,

очи, събрали в себе си тъгата,

тъгата от несбъднати мечти,

загинали в море от самотата...


Не вдигаш поглед, търсейки слова,

издигаш себе си в простора,

но пак умираш, дебнейки това,

което бягаше неистово от кръгозора...


Мечтател... такъв си ти,

животът ти е куп копнежи...

Във всяка мечта ти нежно цъфтиш,

заспиваш в легло от надежди...


Такъв си ти... наивен,

животът във очите не погледна,

като малко дете тъй безгрижен, невинен,

не се взря в смъртта неугледна...


Такъв си ти... мечтател

и винаги такъв ще си,

с очи на ангел, на красота притежател...

с най меките и най-желаните от мен коси...

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Присъединявам се към Ани и Божидар6!
  • Анета е както винаги права
  • Браво, Йоанна!
    Много хубав стих!
Random works
: ??:??