28.05.2011 г., 10:43

Мечтая да ме носят чувства слепи

991 0 0

Потъпчи ме... любовна мъка чака ме пред вратата,

изляза ли, върху мен ще се стовари.

Аз няма да я гоня, на мен ми е до болка позната,

причинявала ми е в душата толкова пожари.

Изгони ме - нека си отида!

Мечтая да ме носят чувства слепи.

Те няма да са ми утеха,

но няма и да ме карат да лея сълзи.

Тя ме чака, както казах, навън е, пред вратата,

излизам, няма да те бавя вече.

Тя ще ме приюти при своята скрита омраза

и към пропастта безмълвно ще ме повлече.

Пред пропастта се спирам,

сили да си тръгна от този свят не намирам,

аз толкова го презирам!

Защо ли крачката си не насилвам?

Сълза, след нея порой…

Какво ми стори ?

Сгреших ли, че те отне от мен и няма да си мой?

Ехо като глас отвъден ми повтори:

„Сгреших ли, че те отне от мен и няма да си мой…“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...