Как мечтая за теб -

като утро за слънце в ефира,

да се щурам в очите ти сини,

в езера от небесни сапфири.

Как ревнувам те луднал,

щом в косите ти месецът кротне

да те милва с пръстите лунни,

ех, натрапникът, дявол го взел, дорде съмне.

Как те искам като огнено лято,

с нежен изгрев деня да събудиш,

там до тебе притихнал, когато

ще лелеят мечтите ми чудни.

Как обичам кавгите ти даже

и когато сладко се мусиш,

щом ме стрелнеш с усмивка - прости ми,

и ме близнат къдриците руси.

Как притичваш в съня ми, любима,

в мрачината светулка - искрица,

за да шепнеш ми - щастие има,

мое ангелче, моя светица!

Как жадувам за ласка -

като утро за слънце в ефира,

днес и утре, в безбройните нощи

аз, любов, все при теб ще се спирам!