Лежа сама в леглото
И мечтая за теб.
Мисля си колко много
Ти направи за мен.

В мрака заспивам
И сън романтичен сънувам.
В него си ти - 
Пак за тебе бленувам.

Събуждам се бодра,
Свежа от любовта.
С тебе си пиша
И криле ми дава това.

До мене те чуствам,
Макар да си на километри ти.
Духът ти е с мене,
Из въдуха лети.

Сядам спокойно - за миг - 
И нежно затварям очи.
В сърцето се чува стих:
Появяваш се ти.

Появяваш се в бляскави дрехи,
С ризница от стомана и сребърни доспехи,
Изваждаш страшно остър меч
И за мене се биеш.

После ме взимаш на ръце,
На бял кон ме слагаш.
Стоя зад тебе.
Сърцето ми разтуптяваш.

И препуска животното в галоп.
Чуствам че падам,
Но ти ме притискаш към теб
И ръце на кръста ти слагам.

Водиш ме в замък голям,
Целият с рози.
Влизаме в стая,
Пълна с прози.

Леко взимам една
И чета бавно.
На мен е посветена тя - 
Усмихвам се славно.

Отварям очи
И от мечтата си отивам.
Искам до мен да си ти,
От самота примирам.

Предчуствие имам,
Че ще те видя.
И на вратата мигом се звъни,
И не вярвам, че това си ти!

От изумление гласа си губя.
Струва ми се, че съм още в мечтата.
Ала от таз не мога да се събудя.
После виждам, за мене, цветятя.