От малка още те познавах
и все те търсех сред децата.
В измислен поглед замечтана
се криех в клона със листата.

Небето късно вечер спеше,
заспивах в лунен рог със него.
Ти горе чакаше ме вече,
люлееше ме леко, леко.

Пораснах и веднъж случайно
аз срещнах две очи горещи.
И огън между двама пламна,
но кой ли срещу мен стоеше!

Ти беше! Същият! Ти беше!
А детството далеч остана.
И пак небето вечер спеше.
Мечти – илюзии, пепел само…