Мечтите ми пътуват без адрес
Мечтите ми пътуват без адрес,
без чувство за вина и без терзания,
потънали в неистово мълчание,
врата все търсят със табела – „Влез“!
Мечти, които изгрева посрещат,
заспиват сетне в топлата постеля,
дори непомнейки, че не неделя
е днес, за да са толкова горещи!
И залезът когато ги събуди,
те още са в омая тъй копнежна –
поемат сред моретата безбрежни
на страстно чаканите си заблуди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
