Мечтите ми вече са спомен
На брега на нашата любов
аз седя и пренареждам мечтите си.
Като мидички в пясъка мокър
те се скриха от мен и изгубих ги.
Бях ли влюбена в теб, че не помня?
Като луда вълна се разбиват
мойте мисли, тъй лудо препускащи
и опитвам да върна аз спомени.
Този навик, дошъл със годините,
някак тежък е - медал, но оловен.
И седя, пренареждам мечтите си,
а тях няма ги, вече са спомен...
аз седя и пренареждам мечтите си.
Като мидички в пясъка мокър
те се скриха от мен и изгубих ги.
Бях ли влюбена в теб, че не помня?
Като луда вълна се разбиват
мойте мисли, тъй лудо препускащи
и опитвам да върна аз спомени.
Този навик, дошъл със годините,
някак тежък е - медал, но оловен.
И седя, пренареждам мечтите си,
а тях няма ги, вече са спомен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Дуплищева Всички права запазени
