Apr 24, 2007, 5:12 PM

Мечтите ми вече са спомен 

  Poetry
911 0 10
На брега на нашата любов
аз седя и пренареждам мечтите си.
Като мидички в пясъка мокър
те се скриха от мен и изгубих ги.

Бях ли влюбена в теб, че не помня?
Като луда вълна се разбиват
мойте мисли, тъй лудо препускащи
и опитвам да върна аз спомени.

Този навик, дошъл със годините,
някак тежък е - медал, но оловен.
И седя, пренареждам мечтите си,
а тях няма ги, вече са спомен...

© Мария Дуплищева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??