Мечтите си опитвам да си върна
Забравила съм да мечтая
и хубавото вече не зачитам.
Да не преча на никого се старая
и себе си понякога отричам.
Обладана от тревоги,
мечтите ми бяха все опора.
Но различия жестоки,
ме прегазиха безмълвно.
Опитвах се да се забравя
и да се счупя на парчета,
но болката у мен остава
сливайки се с вечност.
Замислям се накрая
и мечтите се опитвам да си върна,
че в живота тежко е,
да съм сама, когато се обърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
