Dec 6, 2007, 2:14 PM

Мечтите си опитвам да си върна

  Poetry
864 0 22

Забравила съм да мечтая

и хубавото вече не зачитам.

Да не преча на никого се старая

и себе си понякога отричам.

 

Обладана от тревоги,

мечтите ми бяха все опора.

Но различия жестоки,

ме прегазиха безмълвно.

 

Опитвах се да се забравя

и да се счупя на парчета,

но болката у мен остава

сливайки се с вечност.

 

Замислям се накрая

и мечтите се опитвам да си върна,

че в живота тежко е,

да съм сама, когато се обърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....