3.01.2008 г., 9:14

Медитация

1.2K 1 28
В най-дълбоката ми същност
шепне свята тишина.
Пак към себе си се връщам,
потопена в светлина...
Диша цялата вселена
в моята човешка гръд...
И се чувствам озарена
с мисълта, че няма смърт
и съм част от общо цяло
в необятния Живот.
Че едно са край с начало
и живее в мене Бог...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така, е аз съм го изпитвал хиляди пъти! Поздрави! Чети редовно моите публикации ще видиш сродна душа!
  • Да вселена си! Всеки е човек е микро вселена, но пък и толкова необятна, че никога не можеш да я опознаеш напълно. Откривай всеки ден, нови галактики в себе си!
  • !!!Аплодисменти за стиха ти-ОТНОВО!
  • интересна образност... толкова простота за сложните неща... чудесно!
  • Благодаря ви!По-често трябва да се замисляме за смисъла на нещата...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...