6.01.2008 г., 14:10

Между дъжд и дъга

1K 0 20
 

 

Само пепел в душата сега е останала -

спомен от всички отминали дни.

Лека, сива пепел - да, това е останало -

но ще се разпилее и тя бавно в идните дни.

 

Върху жарава, угаснала отдавна -

танцуват моите мисли в нощта,

а чувствата - разделени по равно -

се лутат през  дъжд и дъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Върху жарава, угаснала отдавна -

    танцуват моите мисли в нощта,

    а чувствата - разделени по равно -

    се лутат през дъжд и дъга... "

    БРАВО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много поетично нестинарство,поздравления!
  • "От миналото ще вземем не пепелта,а огъня!" Поздрав!!!
  • Поздравления, Вен!!!
  • Тъжно, но чувствено!!!
    И все пак аз, крилатата - сродна душа твоя,
    все си мисля, че тая пепел е сигурно от най-красиви
    рози и при добър вълшебник, пак могат да върнат чувствата!!!
    Мила Венера!!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...