6 ene 2008, 14:10

Между дъжд и дъга

  Poesía
1K 0 20
 

 

Само пепел в душата сега е останала -

спомен от всички отминали дни.

Лека, сива пепел - да, това е останало -

но ще се разпилее и тя бавно в идните дни.

 

Върху жарава, угаснала отдавна -

танцуват моите мисли в нощта,

а чувствата - разделени по равно -

се лутат през  дъжд и дъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Върху жарава, угаснала отдавна -

    танцуват моите мисли в нощта,

    а чувствата - разделени по равно -

    се лутат през дъжд и дъга... "

    БРАВО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много поетично нестинарство,поздравления!
  • "От миналото ще вземем не пепелта,а огъня!" Поздрав!!!
  • Поздравления, Вен!!!
  • Тъжно, но чувствено!!!
    И все пак аз, крилатата - сродна душа твоя,
    все си мисля, че тая пепел е сигурно от най-красиви
    рози и при добър вълшебник, пак могат да върнат чувствата!!!
    Мила Венера!!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...