Аз вале съм, ти - дама пика.
Между нас е бутилка мавруд.
Отношенията се промениха.
Звън на чаши със смях е чут.
Колко попа за нас се пропиха
в реалният, неколоден свят.
Асотата ни измениха,
налей и ще са пак валат.
Две осмици броят ни чашите.
Десет пъти това го видях.
Завистта им не ни изплаши,
защото не сме като тях.
Ние знаем какво е пика!
В двама ни има съдба.
Любовта, все по име ме вика,
а аз те държа за ръка.
И разбъркани даже в тестето,
падаш се все до мен.
Дама пика е все до валето,
а успехът е отреден.
© Валентин Йорданов Всички права запазени