Мекотело
Във живота врело и кипело,
хиляди съдби видело-
гъсто бело меко тело.
Де що прах и мас видело
гълтало го цело-
наедряло мазното му тело.
От година на година по-дебело
бърчело то свойто чело-
отегчено, бело меко тело.
От година на година все лежело,
уморено в яслите си спело
и люлеело лениво мекото си тело.