Наблюдавам синевата
как танцуват облаците
Мисля за вратите
отключени с грешен ключ
Косите си отрязах
дъхът ми безчувствен и студен
разпиля се сред есенни листа
Сърцето ми затисна
камък, тежък, сив.
Аз съм празна отвътре
дом на призрачни мъгли
В празни стаи с вятъра говоря
приспивна песен шепне ми дъждът
© Нимфаеа Алба Всички права запазени