Меланхолия
Дишам във водата-
моята стихия,
морска пяна,
перлен спомен
с платна на лодки- изгоряли,
преди години,хиляди,
обляни,
прегръщани от нейните вълни-
високи, силни ,
смъртно обичливи.
Приютявали моряци
в своя дом-
студен и неприкосновен,
далечен-
крепостта на нимфи
и русалки,
морска красота
навътре в спомените
скрити-
мои,
миден дом на
мъртвите-
преди години-
чувства,
хора
и мечти незнайни
и
неосъществими.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дъга Есенна Всички права запазени