Jun 15, 2005, 5:57 PM

Меланхолия

  Poetry
1.5K 0 4
Меланхолия

Дишам във водата-
моята стихия,
морска пяна,
перлен спомен
с платна на лодки- изгоряли,
преди години,хиляди,
обляни,
прегръщани от нейните вълни-
високи, силни ,
смъртно обичливи.
Приютявали моряци
в своя дом-
студен и неприкосновен,
далечен-
крепостта на нимфи
и русалки,
морска красота
навътре в спомените
скрити-
мои,
миден дом на
мъртвите-
преди години-
чувства,
хора
и мечти незнайни
и
неосъществими.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дъга Есенна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Дими. Благодаря и за радушното посрещане...:*)Нова съм тук...но вече си имам фаворити и любими стихове.:*)
    Най-хубавото ни, което, рядко осъзнаваме и си мислим, че всичко и всеки е срещу нас...а всъщност, просто имаме нужда от малко тъга...съвсем мъничко, за да може след това да се усмихнем истински.
    Така е според мен...:*)
    Поздрави! :*)
  • Много е хубаво, Гале, в радостта и тъгата преминават дните ни, а те са най-хубавото ни.
  • Ще ти покажа. Това е част от радостта ми, написах го с усмивка, чета го с усмивка и живея Там с радост. :*)
    ***
    Моят дом

    Намерих малка къщичка сред дивата гора.
    Тя бе моята магия, сътворена от слова.
    На покрива й сложих ветропоказател-
    петле,нали се сещате, в беда е той приятел.

    Боядисах я в любимите си цветове-
    рисувала съм с тях в съня си чужди светове.
    Малко синьо, ето тук и жълто , и розово нанасям
    и лилаво и беличко, ух, започвам пак да се унасям.

    Прозорците сглобявам от мечти-
    през тях ще ме събуждат добрите утринни лъчи.
    Стъклата- от светлина са те изляти.
    Очакват песни за любов пред тях да бъдат пяти.

    Отвътре обзаведох я като в сърцето мое-
    с малки капки сълзи от дъжда пороен.
    Знаете, същественото се не вижда със очите,
    но недейте с мене да тъжите.

    Къщичката ми е дом, някъде навътре в гората.
    Там бягам , когато не искам да живея наред със суетата.
    Но там също мрачно е, ще каже някой наблюдател.
    Да, но моята тъга е моят най-добър приятел.
  • Красива е меланхолията ти. А каква ли ще е радостта ти?

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...