Gal (Дъга Есенна)
17 43
Jun 15, 2005, 5:57 PM

Меланхолия 

  Poetry
1212 0 4
Меланхолия

Дишам във водата-
моята стихия,
морска пяна,
перлен спомен
с платна на лодки- изгоряли,
преди години,хиляди,
обляни,
прегръщани от нейните вълни-
високи, силни ,
смъртно обичливи.
Приютявали моряци
в своя дом-
студен и неприкосновен,
далечен-
крепостта на нимфи
и русалки,
морска красота
навътре в спомените
скрити-
мои,
миден дом на
мъртвите-
преди години-
чувства,
хора
и мечти незнайни
и
неосъществими.

© Дъга Есенна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Дими. Благодаря и за радушното посрещане...:*)Нова съм тук...но вече си имам фаворити и любими стихове.:*)
    Най-хубавото ни, което, рядко осъзнаваме и си мислим, че всичко и всеки е срещу нас...а всъщност, просто имаме нужда от малко тъга...съвсем мъничко, за да може след това да се усмихнем истински.
    Така е според мен...:*)
    Поздрави! :*)
  • Много е хубаво, Гале, в радостта и тъгата преминават дните ни, а те са най-хубавото ни.
  • Ще ти покажа. Това е част от радостта ми, написах го с усмивка, чета го с усмивка и живея Там с радост. :*)
    ***
    Моят дом

    Намерих малка къщичка сред дивата гора.
    Тя бе моята магия, сътворена от слова.
    На покрива й сложих ветропоказател-
    петле,нали се сещате, в беда е той приятел.

    Боядисах я в любимите си цветове-
    рисувала съм с тях в съня си чужди светове.
    Малко синьо, ето тук и жълто , и розово нанасям
    и лилаво и беличко, ух, започвам пак да се унасям.

    Прозорците сглобявам от мечти-
    през тях ще ме събуждат добрите утринни лъчи.
    Стъклата- от светлина са те изляти.
    Очакват песни за любов пред тях да бъдат пяти.

    Отвътре обзаведох я като в сърцето мое-
    с малки капки сълзи от дъжда пороен.
    Знаете, същественото се не вижда със очите,
    но недейте с мене да тъжите.

    Къщичката ми е дом, някъде навътре в гората.
    Там бягам , когато не искам да живея наред със суетата.
    Но там също мрачно е, ще каже някой наблюдател.
    Да, но моята тъга е моят най-добър приятел.
  • Красива е меланхолията ти. А каква ли ще е радостта ти?
Random works
: ??:??