31.12.2010 г., 12:06

[mеланхолията не убива]

1.1K 0 1

Меланхолията не убива,
но твоята апатия го прави.

Изгубих парченца от сърцето си,
от пейсмейкър да си сложа се нуждая.

Дали ще спра да усещам хладнината
на вятъра, дето бурно вие в мене?

Ще чувствам ли как твоя поглед
стреличките от дартс забива в мене?

Но напук, гадино, аз съм жива,
макар по-тъжна от самата тъга.

Меланхолията си купи къща в мене,
а фабриката за усмивки изгоря.

Меланхолията не убива,
тя ражда в мен нов тъжен човек.

Но твоята апатия му стига,
за да се превърне в безжизнен труп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...