14.02.2020 г., 20:40

Мелник

1.1K 0 0

МЕЛНИК

 

Крила на ангели, застинали
над южни склонове на Пирин,
от бели пясъци се вдигнали
раздиплените пирамиди.

 

Сред тишина на въздух бистър
в чинарите полъхва песен,
край къщите асми увиснали
със гроздове на златна есен.

 

От древността тук блика сила
във зидове вградена памет,
кръвта на мелнишкото вино
разпалвала в гърдите пламък.

 

Гнездо от светлина родено
със дух свободен, с вяра свята,
с лъчи от слънцето споено,
да бъде вечно на земята.

 

2018-2019

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...