Мен не ме жали
Живее още в мен едно момиче -
със пеперуди във душата
и със сърце от злато.
Изпълнено със обич към света,
все още вярващо в доброто.
А аз съм друга. Мен не ме жали.
Не казвай, че сребро е само
бялото в косата ми.
Че бръчиците по лицето
са от смях...
Годините оставили са своя отпечатък.
А те са много. И от трудностите
не ми спестиха нито грам.
Застигаха ме бури, влечаха ме порои.
Кръстосваха се мълнии над мен
и не веднъж, и дваж
гърмът удари.
В гнездото на осите бях...
Стени с глава пробивах,
бях във рани...
Но пеперудите запазих.
И оцелях!
Все още мога да се боря.
Да отстоявам истини.
Да бъда Аз!
Да се усмихвам, да съм ти опора.
И рамо да ти бъда
в труден ден.
Едно единствено те моля само.
Недей! Недей разплаква
онова момиче... в мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Радовенска Всички права запазени
